Отрониха кестени тежки и тъмни сълзи, още топли и лъскави, се търкулнаха по паважа. От какво есента тъй горчиво тъжи? Кое от смълчаните голи дървета ще каже...
И заседнаха глухи и сиви, сърдити мъгли, във косите ми вплетоха влажни пръсти, крадливи. Как да вдигна очите си, в тях небето боли, непрежалило птиците, дето от нас си отиват.
Черна угар, настръхнала, сякаш рана лежи - преболяла от спомени бавно заспива земята... Но зад сухата мъртва трева, напук на сълзите, две слънца хризантеми върху тъжната пустош изгряха...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.