Изчезнаха всичките феи добри... Останаха само зловещи орисници... С печат са белязани идните дни и лутат се в нищото странни измислици... И болни дървета минават край мен, по улици болни със хора обречени... На всеки в душата му тлее ръжен, сърцата от болка - на въглен опечени... Да гледам във празното с празни очи, да мисля не искам, да виждам, да чувам... И само две тежки оловни сълзи ме парят, напомняйки че съществувам...
Стихът ти е много реалистичен и същевременно прекрасен - за съжаление това е действителността. Важното е, че имаш сърце и душа да я усетиш, да я пресъздадеш и да поплачеш за нея. Браво!!!
Скъпи приятели, благодаря ви за подкрепата! Много неща ме депресират напоследък и душата ми е смазана... Дано вашите добри думи привлекат добрите енергии... Обичам ви...
Тъжна си, Гери!
А стихът ти е хубав!
...все някъде е останала една добра фея...
вътре в сърцето ти може би...
трябва да пазим мигове вярване!
от мен... дано е заразна
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.