6 мар. 2007 г., 17:55
Изчезнаха всичките феи добри...
Останаха само зловещи орисници...
С печат са белязани идните дни
и лутат се в нищото странни измислици...
И болни дървета минават край мен,
по улици болни със хора обречени...
На всеки в душата му тлее ръжен,
сърцата от болка - на въглен опечени...
Да гледам във празното с празни очи,
да мисля не искам, да виждам, да чувам...
И само две тежки оловни сълзи
ме парят, напомняйки че съществувам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация