И колкото да бягаме във мислите
във търсене на вечността нелепа,
земята ще ни приласкае хищно,
преди да сме намерили утеха….
И няма с час един да стигне времето.
Секунда някаква ще липсва само
преди да сме достигнали прозрение.
А после….после вече ще ни няма.
След нас ще избуяват само спомени
и в тях душите ни ще се завръщат
непримирени, скръбни и бездомни
да търсят разпиляната си същност.