* * *

26 dic 2004, 22:58

Poesía

1140 0 7

И колкото да бягаме във мислите

във търсене на вечността нелепа,

земята ще ни приласкае хищно,

преди да сме намерили утеха….

И няма с час един да стигне времето.

Секунда някаква ще липсва само

преди да сме достигнали прозрение.

А после….после вече ще ни няма.

След нас ще избуяват само спомени

и в тях душите ни ще се завръщат

непримирени, скръбни и бездомни

да търсят разпиляната си същност.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Човек (Анна Станоева)

2007-07-19T16:10:49+03:00

!!!
Пишеш невероятно.
iral (Мария Гюзелева)

2005-07-04T11:27:16+03:00

Във спомени ще се откриваме,
докато накрая
самите ние спомени ще станем.
Aneta (Анета)

2004-12-28T18:37:45+02:00

Наистина красив стих!
горицаЗелена (Нели Димитрова)

2004-12-28T11:36:05+02:00

Благодаря ви, радвам се, че сте харесали този стих, защото имам особени пристрастия към него!
Lanfear (Емма)

2004-12-27T15:45:34+02:00

С никакви пари и с нищо на света човек не може да си купи дори секунда време. Да понякога секунда не достига за да прозреш истината.В този смисъл Времето е най-ценното нещо на света. Прекрасен стих - красив и стойностен!
daik (Георги Динински)

2004-12-27T09:14:34+02:00

Красив стих!
Много силен!
Pepina (Пепа Деличева)

2004-12-27T00:58:40+02:00

Много ми хареса! Браво! 6+ с усмивка.