Точка. Напускам те...
След толкова запетаи,
но този път нито
удивителни, нито въпроси...
Тръгвам си, това е логичният край,
е, на теб нали такъв ти прилича,
няма да плачеш, знам, името си оправдай!
Реалността за теб, за мен е подлост,
а аз - всичко неприлично...
Приказката беше наситена с прекалена радост,
не остана място за щастлив край...
Героят си отива...