7 sept 2007, 15:57

  Poesía
685 1 3
Точка. Напускам те...
След толкова запетаи,
но този път нито
удивителни, нито въпроси...
Тръгвам си, това е логичният край,
е, на теб нали такъв ти прилича,
няма да плачеш, знам, името си оправдай!
Реалността за теб, за мен е подлост,
а аз - всичко неприлично...
Приказката беше наситена с прекалена радост,
не остана място за щастлив край...
Героят си отива...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любовник Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??