Dec 3, 2006, 9:23 PM

* * * 

  Poetry
585 0 2
Гледам как птиците тичат
след вятъра.
А аз съм след тях-
безпогрешно меря
неопитомено пространство.
Дупки дебнат крилата,
където през чумаво
люпят се червеи
и се усукват във смерч.
Така избледнявам
до тъжно-
като безпътна
пътека...

© Мариана Папазикова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??