3 dic 2006, 21:23

* * * 

  Poesía
613 0 2
Гледам как птиците тичат
след вятъра.
А аз съм след тях-
безпогрешно меря
неопитомено пространство.
Дупки дебнат крилата,
където през чумаво
люпят се червеи
и се усукват във смерч.
Така избледнявам
до тъжно-
като безпътна
пътека...

© Мариана Папазикова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??