Dec 3, 2006, 9:55 PM

* * * 

  Poetry
784 0 1
Поглеждаш в огледалото, а там
е скрито само празно отражение,
човекът в огледалото е сам,
а погледът му празен и безличен е
и странно, че го чувстваш по-различен
и нямаш към вида му отношение.

А той от там виновно те поглежда
и мислиш си: Разбира ли изобщо?
Но не разбира образа изглежда,
защото би отдавна осъзнал,
че може ти живот да си му дал,
но между теб и него няма нищо общо.

Но нищо, той не е разбрал.
Извий глава, кажи му да се маха.
Не можеш да го съдиш, че не е видял.
Та той е само твое отражение
и беден е, а сляпо уважение
недей търси в глада на сиромаха.

Погледай се, помилвай огледалото,
каквото заповядаш то ще прави,
а после го разбий, сроши го цялото,
парченце по парченце разпилей
и се моли тоз, който в теб живее
да спи дълбоко и да те забрави.

© Надя Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Има нужда да се пипне тук-там, но не съжалявам, че го прочетох.
    Много добър дебют!
    Поздравления!
Random works
: ??:??