3 dic 2006, 21:55

* * * 

  Poesía
900 0 1
Поглеждаш в огледалото, а там
е скрито само празно отражение,
човекът в огледалото е сам,
а погледът му празен и безличен е
и странно, че го чувстваш по-различен
и нямаш към вида му отношение.
А той от там виновно те поглежда
и мислиш си: Разбира ли изобщо?
Но не разбира образа изглежда,
защото би отдавна осъзнал,
че може ти живот да си му дал,
но между теб и него няма нищо общо. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Василева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??