Аз не питам дали е поезия
моят грешен, неравен стих...
Щом от него до край изтрезнея,
ще живея смирено живота си тих...
Но в съня ми ще идват неканени
безпризорните думи.
За да палят в душата ми клади...
Да утолят жаждата за безумие...
Само нощем ще идват...
Като последно желание...
На обречен... На осъден на смърт...
Като спасение... И покаяние... ...