4 oct 2007, 15:59

* * * 

  Poesía
647 0 7
Аз не питам дали е поезия
моят грешен, неравен стих...
Щом от него до край изтрезнея,
ще живея смирено живота си тих...
Но в съня ми ще идват неканени
безпризорните думи.
За да палят в душата ми клади...
Да утолят жаждата за безумие...
Само нощем ще идват...
Като последно желание...
На обречен... На осъден на смърт...
Като спасение... И покаяние... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Сименова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??