Mar 21, 2007, 1:58 AM

* * * 

  Poetry
1023 0 2


Зима е. Виелица  навсякъде.
От вятъра или от студ се скършва клон.
Подпрял глава, замислил си се някъде,
но чувам твоя нежен стон.
Ставаш, приближаваш се до мене,
отмяташ бавно кичурът коса,
целуваш ме, обръщаш ме към тебе
и се вплитат нежно нашите тела.
В очите ти поглеждам и потъвам...
От пламъкът, горещо отразен,
танцуват, в любовен блус унесени,
искрите от любовния рефрен...

© Анелия Овчарова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??