* * *

21 мар. 2007 г., 01:58

Поэзия

1029 0 2

Зима е. Виелица навсякъде.
От вятъра или от студ се скършва клон.
Подпрял глава, замислил си се някъде,
но чувам твоя нежен стон.
Ставаш, приближаваш се до мене,
отмяташ бавно кичурът коса,
целуваш ме, обръщаш ме към тебе
и се вплитат нежно нашите тела.
В очите ти поглеждам и потъвам...
От пламъкът, горещо отразен,
танцуват, в любовен блус унесени,
искрите от любовния рефрен...

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения