Apr 16, 2007, 3:12 AM

====== 

  Poetry
582 0 2

В таз гора черна,

до красив ангел ранен,

на веригите кървави

попаднал във плен.
Победен от живота,

от съдбата сломен,

полужив, полумъртъв -

няма нощ, няма ден.

Много обич раздавал,

но не срещнал такава

с този ангел кървящ

ще потъне в забрава.

Колко истини каза

и колко мъки спести,

колко грешки забрави

и на всички прости.

Но в тъмница заключен

от сърцето разбито -

с черна маска от спомени

цяла вечност покрито.

А очите кристални,

цял живот незаплакали,

виждат грозната Смърт,

която са чакали...

© ПразеН All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Браво!Страхотно е!
    Всичко се връща!
    Продължавай да раздаваш обич!6
  • Няма да потъне в забрава този,който много обич е раздавал,много мъка спестил,много грешки забравил и на всички простил!!!
Random works
: ??:??