В таз гора черна,
до красив ангел ранен,
на веригите кървави
попаднал във плен.
Победен от живота,
от съдбата сломен,
полужив, полумъртъв -
няма нощ, няма ден.
Много обич раздавал,
но не срещнал такава
с този ангел кървящ
ще потъне в забрава.
Колко истини каза
и колко мъки спести,
колко грешки забрави
и на всички прости.
Но в тъмница заключен
от сърцето разбито -
с черна маска от спомени
цяла вечност покрито.
А очите кристални,
цял живот незаплакали,
виждат грозната Смърт,
която са чакали...
© ПразеН Todos los derechos reservados
Всичко се връща!
Продължавай да раздаваш обич!6