* * *

Aug 20, 2008, 8:29 PM

Poetry » Love

787 0 1

Безмълвни устни всмукват тишината,
заслепените очи поглъщат светлината,
грохотът на падащи сълзи пронизва глухотата.
Недокоснати мечти се реят в тъмнината,
надеждата крещи ми пред вратата.
Копнежи... нестихващи, несбъднати,
далечни, нивга ненадмогнати!
Любов... бленувана, желана
и тъй недосегаема измама!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works