* * *

Aug 20, 2008, 8:29 PM

Poetry » Love

736 0 1

Безмълвни устни всмукват тишината,
заслепените очи поглъщат светлината,
грохотът на падащи сълзи пронизва глухотата.

Недокоснати мечти се реят в тъмнината,
надеждата крещи ми пред вратата.

Копнежи... нестихващи, несбъднати,
далечни, нивга ненадмогнати!

Любов... бленувана, желана
и тъй недосегаема измама!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

guardian_angel (Бояна Петрова)

2008-08-20T22:15:02+03:00

Такава е любовта!!!Бленувана,желана и точно когато си мислиш,че си я достигнал разбираш,че е измама...Това е Любовта...винаги да тичами след нея,но никога да не можем да я докоснем..Поздрав!!!Много е красиво стихчето ти!!!

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works