* * *

20.08.2008 г., 20:29 ч.

Поезия » Любовна

786 0 1

Безмълвни устни всмукват тишината,
заслепените очи поглъщат светлината,
грохотът на падащи сълзи пронизва глухотата.
Недокоснати мечти се реят в тъмнината,
надеждата крещи ми пред вратата.
Копнежи... нестихващи, несбъднати,
далечни, нивга ненадмогнати!
Любов... бленувана, желана
и тъй недосегаема измама!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения