Заспивам пред входа на мрачна реалност,
сънувам мечти, напразни надежди,
събуждам се в мъгла от сива бруталност,
дрогиран от щастие... не ме боли...
Не успявам да стопля човешко сърце,
усещам се слаб, чувствам тъга,
защо не изстине и мойто поне,
то е силно... не може... студ само в смъртта...
Криволичи пътека към високия връх,
стръмна и тясна, устремена нагоре,
смъртта или аз...? кой ще стигне там пръв...
това е основно, за първенството се борим... ...