tuik
37 results
Здравей, мой мъничък ужас,
след толкова много години...
Здравей!
Аз разказвам за теб на децата си,
майка им ненавижда те още! ...
след толкова много години...
Здравей!
Аз разказвам за теб на децата си,
майка им ненавижда те още! ...
1488
2
9
Бе част от нищо,
играеше си със сенки
и спомени отприщени,
от тъжни самотни моменти...
Бе път в пустиня, ...
играеше си със сенки
и спомени отприщени,
от тъжни самотни моменти...
Бе път в пустиня, ...
677
1
Нощта се свърши...
денят започва...
пиян съм като задни части...
Кърви духът прекършен,
останал сам... ...
денят започва...
пиян съм като задни части...
Кърви духът прекършен,
останал сам... ...
779
1
Така уморено е днес,
слънцето грее сякаш насила,
ефирът тежи...
във безоблачност,
а небето е синьо ...
слънцето грее сякаш насила,
ефирът тежи...
във безоблачност,
а небето е синьо ...
728
1
Така и не те научих
да бъдеш честна със себе си
след толкова много присъствия...
да бъдеш честна със себе си
след толкова много присъствия...
1000
1
Не е за теб,
за мен е
и за дивите патици...
ятото - фигура...
Не е за теб, ...
за мен е
и за дивите патици...
ятото - фигура...
Не е за теб, ...
644
1
Ще оставя нощта да се спусне над мен,
ще тръгна във мрака неориентиран,
безлунно небе в спомен беззвезден,
трагичен момент, от Шекспир копиран...
Ще се заровя във минало неизживяно, ...
ще тръгна във мрака неориентиран,
безлунно небе в спомен беззвезден,
трагичен момент, от Шекспир копиран...
Ще се заровя във минало неизживяно, ...
805
2
Ще оставя дяволите да вървят по мен,
но аз по тях няма да вървя...
просто много ме мързи...
Ще оставя нозете им да се изпепелят,
от пръстта гореща, ...
но аз по тях няма да вървя...
просто много ме мързи...
Ще оставя нозете им да се изпепелят,
от пръстта гореща, ...
1124
4
Ще увъгля дървото на живота ти,
виж то се е запалило, гори,
но аз ще го полея с вода,
за да изтине в черни дървени въглища...
после тихо ще си отида, ...
виж то се е запалило, гори,
но аз ще го полея с вода,
за да изтине в черни дървени въглища...
после тихо ще си отида, ...
791
1
Тази нощ пълнолунието е скрито,
черни облаци са засенчили звездите,
самодиви на поляната танцуват,
огнени езици въздуха целуват...
ще падне мъжка жертва тази нощ, ...
черни облаци са засенчили звездите,
самодиви на поляната танцуват,
огнени езици въздуха целуват...
ще падне мъжка жертва тази нощ, ...
668
3
Днес времето бе тъжно
някак мрачно и сиво...
Денят се роди мокър, във плач,
плачът на отхвърлени чувства...
По обяд изясни, показа се слънцето, ...
някак мрачно и сиво...
Денят се роди мокър, във плач,
плачът на отхвърлени чувства...
По обяд изясни, показа се слънцето, ...
687
2
Ситни дъждовни капки, лек есенен ветрец и бързащи хора. Черния отблясък на мокрия асфалт търпи все още тежестта на фучащите по него автомобили, търпениенто обаче ще се изчерпи, някоя кола ще излети от него подведена от хлъзгавината му.
Тя стой на спирката и пропуска поредния трамвай да отмине без не ...
Тя стой на спирката и пропуска поредния трамвай да отмине без не ...
1298
3
Устни, докоснали устни - в нежна целувка,
ръце докоснали тяло - в копнеж за милувка,
гърди от пръсти ранени с невидима рана,
любовта днес не е обич, а страшна закана...
Спомен обгръща ума, расте като тумор, ...
ръце докоснали тяло - в копнеж за милувка,
гърди от пръсти ранени с невидима рана,
любовта днес не е обич, а страшна закана...
Спомен обгръща ума, расте като тумор, ...
891
2
остър ръб, болезнено разрязващ
на кристал красив, счупен, наранен,
нежната плът в мазол е закърняла
духът свободен е свален...
черна кръв засъхнала във времето, ...
на кристал красив, счупен, наранен,
нежната плът в мазол е закърняла
духът свободен е свален...
черна кръв засъхнала във времето, ...
1549
Понякога оставам сам
и ми е скучно
обикновенно се случва вечер
когато се спусне мракът
и... ...
и ми е скучно
обикновенно се случва вечер
когато се спусне мракът
и... ...
907
10
Какво искаш?...
ето вземи си мъничко болка,
аз друго си нямам...
Защо се обърна...
криеш сълзите?... ...
ето вземи си мъничко болка,
аз друго си нямам...
Защо се обърна...
криеш сълзите?... ...
1603
6
Треперещи устни, неизказани думи,
бяла мъгла погали тишината,
свят невидян от очите затворени,
до слуха не достига шумът на реката...
Красивия спомен се превръща във бъдеще, ...
бяла мъгла погали тишината,
свят невидян от очите затворени,
до слуха не достига шумът на реката...
Красивия спомен се превръща във бъдеще, ...
866
7
Заспивам пред входа на мрачна реалност,
сънувам мечти, напразни надежди,
събуждам се в мъгла от сива бруталност,
дрогиран от щастие... не ме боли...
Не успявам да стопля човешко сърце, ...
сънувам мечти, напразни надежди,
събуждам се в мъгла от сива бруталност,
дрогиран от щастие... не ме боли...
Не успявам да стопля човешко сърце, ...
715
2
Поредна безплътна нощ се носи под склоновете на величествената планина, потъва в бездните й и се разтапя между дърветата. Луната огрява със своята пълнота пътя виещ се между двата склона пресечени от проправящата си път жива вода наречена в своята продължителност река. Спокойствие лишено от време. Т ...
1287
2
Бавно се стече живота
по стената на безвремието
като кръвта ми
по стената на спринцовката,
тогава когато дарих те със себе си. ...
по стената на безвремието
като кръвта ми
по стената на спринцовката,
тогава когато дарих те със себе си. ...
776
3
Бавно се спуска нощта,
като кръв съсирва се залезът,
потъвам във черна мъгла
и няма даже звезди,
няма дори и луна... ...
като кръв съсирва се залезът,
потъвам във черна мъгла
и няма даже звезди,
няма дори и луна... ...
1167
2
Думите осъдени на смърт чрез разстрел
бързо изгубиха своята същност
щом авторът им постигна своята цел
безтегловно увиснаха в сивата пустош
Бащата уби своите деца ...
бързо изгубиха своята същност
щом авторът им постигна своята цел
безтегловно увиснаха в сивата пустош
Бащата уби своите деца ...
946
5
-Вярваш ли ми? - попита Джони своя приятел.
-Не - бе обезкуражаващият отговор
-Защо, нима не виждаш логиката, би трябвало да я виждаш щом обеща да ми помогнеш.
-Това, че ти помагам, не ми пречи да не ти вярвам, напротив точно затова ти помагам, защото ако се провалиш ще можеш да прехвърлиш част от в ...
-Не - бе обезкуражаващият отговор
-Защо, нима не виждаш логиката, би трябвало да я виждаш щом обеща да ми помогнеш.
-Това, че ти помагам, не ми пречи да не ти вярвам, напротив точно затова ти помагам, защото ако се провалиш ще можеш да прехвърлиш част от в ...
1070
1
Някъде около 8:00 вечерта, в началото на поредната ноемврииска нощ, есенният
дъжд тихо ромоли върху вече напилия се с влага асфалт пред спирката на градския
транспорт. Художникът, чакайки своят автобус се замисли върху тъжната
обстановка, която носи тази част от годината. Късната есен винаги му навя ...
дъжд тихо ромоли върху вече напилия се с влага асфалт пред спирката на градския
транспорт. Художникът, чакайки своят автобус се замисли върху тъжната
обстановка, която носи тази част от годината. Късната есен винаги му навя ...
1846
1
1
Отново сам,
захвърлен от света като ненужен отпадък,
отново сам,
бягащ от себе си...
свиканах с това. ...
захвърлен от света като ненужен отпадък,
отново сам,
бягащ от себе си...
свиканах с това. ...
796
6
Времето, когато не помнех,
защото нямаше какво да запомня,
времето, когато не знаех,
защото не бях се научил,
времето, когато не чувствах, ...
защото нямаше какво да запомня,
времето, когато не знаех,
защото не бях се научил,
времето, когато не чувствах, ...
700
3
Красиво се разсея мъглата
слънцето ме погали отново
разля се във мен топлина
щастлив искаш да бъда, готово
Май си учуден от факта ...
слънцето ме погали отново
разля се във мен топлина
щастлив искаш да бъда, готово
Май си учуден от факта ...
667
1
Ето сега пиша, седнал под едно дърво с патронче флирт отляво и парти-кола за разреждане отдясно. Защо пиша и аз не знам, защоо искам да документирам смъртта си...?
Въжето пред мен е готовоыпреметнато на един клон на дървото, на което съм се облегнал и пиша. Все още нямам смелост, все още не знам дал ...
Въжето пред мен е готовоыпреметнато на един клон на дървото, на което съм се облегнал и пиша. Все още нямам смелост, все още не знам дал ...
1307
3
Днес отново вмирисах себе си на пот,
пренебрегнах красотата на деня,
блъснах главата си в стената,
накарах света да ме мрази...
така както го мразя аз ...
пренебрегнах красотата на деня,
блъснах главата си в стената,
накарах света да ме мрази...
така както го мразя аз ...
842
1
МОРЕТО И СКАЛАТА
Морето синьо се разби
във своя устрем към скалата,
когато с думите си тя
отне от него топлината. ...
Морето синьо се разби
във своя устрем към скалата,
когато с думите си тя
отне от него топлината. ...
1494
Разказ?! Не точно... Просто една вечер без бира!!!
Интересно, лежа и си пиша, пиша някакви думи. Думи, които само аз разбирам, защото влагам в тях смисъл които единствено аз разбирам, защото всеки човек вижда света от свой ъгъл и думите които са част от този свят за всеки означават различни неща.
И ...
Интересно, лежа и си пиша, пиша някакви думи. Думи, които само аз разбирам, защото влагам в тях смисъл които единствено аз разбирам, защото всеки човек вижда света от свой ъгъл и думите които са част от този свят за всеки означават различни неща.
И ...
1365
Живееш сам,
в празнотата на своята духовност,
изпълнена единствено със теб.
Светът на егоиста.
Живееш там, ...
в празнотата на своята духовност,
изпълнена единствено със теб.
Светът на егоиста.
Живееш там, ...
931
Разбит от себе си,
разбит от свойта същност,
същността на бог.
Той седеше
потънал в спомени, ...
разбит от свойта същност,
същността на бог.
Той седеше
потънал в спомени, ...
984
-Сбогом- каза той, премести телефона от ухото пред очите си и натисна червената слушалка. Беше ясна януарска вечер. Той гледаше телефона си, стоеше на улицата, между блоковете в големия град. Дисплеят светеше, часовникът показваше 20:13, но той не знаеше, не виждаше блоковете около себе си, не разби ...
3049
1
7
Човече, хей, спомни си,
небето беше синьо
преди да дойде той -
този облак от тъга,
който ти донесе тя. ...
небето беше синьо
преди да дойде той -
този облак от тъга,
който ти донесе тя. ...
1043
2
2496
5
СЪВЕТЪТ
Живей във безсъзнание
без болка и без радост
като камък наблюдаващ
чуждото страдание
Живей във безсъзнание
без болка и без радост
като камък наблюдаващ
чуждото страдание
1181
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
