Петър от Христа се три пъти отрече,
потъна в забрава за великите дела,
а някъде в града - далече,
с игрева петел пропя.

Но с игрева си слънцето посърна,
като видя кръвта на своя Бог.
Жесток и жалък е човекът
от злато ръководен – не от Бог!

А Петър, свят във свойта лудост,
се води от нечути гласове:
”Това е той! Това е чудо!”

крещеше Петър с пълни дробове,

а после клюмна и посърна
и рече „Господи прости!”,
а Бога благо му отвърна
”Простено ти е Петре, стани!”

И Петър с Иисуса се възнесе,
днес пред неговия Дом да ни кори.
Може би забравил вече,
че сам е бил Човек и че греши?