27 февр. 2005 г., 20:09

* * * 

  Поэзия
1056 0 1
Петър от Христа се три пъти отрече,
потъна в забрава за великите дела,
а някъде в града - далече,
с игрева петел пропя.
Но с игрева си слънцето посърна,
като видя кръвта на своя Бог.
Жесток и жалък е човекът
от злато ръководен – не от Бог!
А Петър, свят във свойта лудост,
се води от нечути гласове:
”Това е той! Това е чудо!”
крещеше Петър с пълни дробове, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Миков Все права защищены

Предложения
: ??:??