И дори да брули силно вятъра,
вземи ме ,искам с теб срещу течението да вървя.
Вземи ме ,нека вятърното брулене
да не откършва две едва разцъфнали цветя.
Не се плаши от меланхонията на дъжда
тои дъждът за мене е прераждане-
измива чернотата на света.
Вземи ме ,аз обичам свободата ,
ала без теб крилете ми ги няма
и не бих могла да полетя.
Вземи ме,нека със това пътуване
да се научим да обичаме
обичаме
обичаме
© Теодора Дамянова All rights reserved.