21 mar 2006, 21:19

* * * 

  Poesía
1052 0 2
И дори да брули силно вятъра,
вземи ме ,искам с теб срещу течението да вървя.
Вземи ме ,нека вятърното брулене
да не откършва две едва разцъфнали цветя.
Не се плаши от меланхонията на дъжда
тои дъждът за мене е прераждане-
измива чернотата на света.
Вземи ме ,аз обичам свободата ,
ала без теб крилете ми ги няма
и не бих могла да полетя.
Вземи ме,нека със това пътуване
да се научим да обичаме ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Дамянова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??