Замисляш се за миг и ето ги:
две тъмни очи, една усмивка,
самоуверена, почти нагла, но желана...
Припомняш си всяка дума,
всеки жест и поглед...
Почти се разсмиваш при спомена за една фраза,
казана толкова отдавна, но ти я помниш...
запечатала се е и те връща все към него...
Какво изпитваш? - Желание? Страст?...
Нещо повече? - едва ли...
Но знаеш едно - искаш го!
Целувките му, думите, дори нахалната усмивка... ...