5 мар. 2007 г., 11:30

*** 

  Поэзия
651 0 1
Замисляш се за миг и ето ги:
две тъмни очи, една усмивка,
самоуверена, почти нагла, но желана...
Припомняш си всяка дума,
всеки жест и поглед...
Почти се разсмиваш при спомена за една фраза,
казана толкова отдавна, но ти я помниш...
запечатала се е и те връща все към него...
Какво изпитваш? - Желание? Страст?...
Нещо повече? - едва ли...
Но знаеш едно - искаш го!
Целувките му, думите, дори нахалната усмивка...
Никога не си сещала такава самоувереност
и се замисляш: Какво ли е да си с него?
- Той знае какво иска, как да го получи...
Тази мисъл те изгаря...
А и погледът му онзи ден,
говорещ, че все още те желае...
Намекът, онази усмивка...
Самата ти вече се усмихваш
и признаваш пред себе си: Искаш го!
Независимо от всичко, независимо как,
но искаш да си с него...
И ще го постигнеш....

© Стефани Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ааа и ти си била тука регистрирана. Много готин сайт нали Честит международен празник и все повече плодотворни творби ти желая
Предложения
: ??:??