Бавно се прокрадваш, докосваш всички мои сетива.
Пулсираш из вените ми, минаваш из тялото ми
и стигаш до сърцето ми...
И като малко въгленче на лист хартия,
изгаряш там, където се докоснеш,
проправяйки си път към всяко мое тайно кътче...
И всеки път, когато ме докоснеш,
пречупваш сякаш нещо в мен,
и всичко в мен крещи да бягам далеч от теб,
далеч от всеки спомен...
Минават много дни, дни повече от наши часове,
но твойта сянка ме преследва, погубва всяка моя съпротива. ...