Бавно се прокрадваш, докосваш всички мои сетива.

Пулсираш из вените ми, минаваш из тялото ми

и стигаш до сърцето ми...

И като малко въгленче на лист хартия,

изгаряш там, където се докоснеш,

проправяйки си път към всяко мое тайно кътче...

И всеки път, когато ме докоснеш,

пречупваш сякаш нещо в мен,

и всичко в мен крещи да бягам далеч от теб,

далеч от всеки спомен...

Минават много дни, дни повече от наши часове,

но твойта сянка ме преследва, погубва всяка моя съпротива.

Стени... градени с години, многократно изпитани защити...

Различни капани и уловки,

а ти си още тук и продължаваш...

Напредваш бавно, миг след миг,

не спираш с времето, то даже ти помага,

и мойто бягство няма да те спре, а само победата ще затвърди

и без съмнение ще потвърди, че част от мен си станал ти...