May 25, 2005, 5:50 PM

* * * 

  Poetry
974 0 3
Криле опитват да живеят, в небето са щастливи,
безмълвно дълго там се реят, разпръскват прах и сенки диви.
Красиви прелестни и волни, вдигнете ме за миг.
Аз искам слънцето да пипна, да чуя неговия вик.
Когато го докосна да извика, то пари - аз горя.
Но знам, че никога, кълна се никога
не ще го доближа.
Една вълна към мен се хвърля, тя иска да ми отмъсти,
подяволите твоето достойнство, не я ли виждаш - идва...
Спри я. Спри!
Криле летете, отидете си, на мен не сте ми нужни.
По своя път към слънцето летете си, на мене сте ми чужди ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мира All rights reserved.

Random works
: ??:??