дю (Мира)
78 202
25 мая 2005 г., 17:50

* * * 

  Поэзия
904 0 3

Криле опитват да живеят, в небето са щастливи,
безмълвно дълго там се реят, разпръскват прах и сенки диви.

Красиви прелестни и волни, вдигнете ме за миг.
Аз искам слънцето да пипна, да чуя неговия вик.
Когато го докосна да извика, то пари - аз горя.
Но знам, че никога, кълна се никога
не ще го доближа.

Една вълна към мен се хвърля, тя иска да ми отмъсти,
подяволите твоето достойнство, не я ли виждаш - идва...
Спри я. Спри!

Криле летете, отидете си, на мен не сте ми нужни.
По своя път към слънцето летете си, на мене сте ми чужди
и никога не се завръщайте.

Ръката ти безкрайно нежна изпуснах в един друг живот.
Когато се обърнеш ненадейно, аз няма да съм вече там,
а ти ще бъдеш дълго сам, нещастен и различен.

Криле изгарят в парещото слънце. Стопяват се, изчезват.
То чака мен, сърцето ми му трябва. Но няма да отида, то е вечно.
А те крилете са достатъчни.

© Мира Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Значи е "отлежало" за сериозна обвивка... така пеперудите надрасват средата си... и радват "пълзящите"... (примерно)
  • то е толкова старо още от детските ми години.... ехе...
  • Имам идея как да го пообработиш малко и ще стане много добре.
    ... иначе е велико!
Предложения
: ??:??