* * *

May 26, 2005, 11:04 PM

Poetry

1238 0 2

Загърбила отминалите спомени,

тъгите и отнеманото щастие,

една жена сред тълпи огромни,

грееше в своето прераждане.

В очите й четеше се победа,

а усмивката й- светъл лъч,

мислите отново преродени,

не пазеха отминалия път.

Забравила досадните копнежи

и мъките от всеки ден,

тя сега сред тълпите хора

рертаеше си бъдещия път.

На него тя заложи всичко,

нарече го достоен и желан,

път по който може би ще мине всеки,

за да достигне светостта на своя храм

Please sign in with your account so you can comment and vote.