* * *

26 may 2005, 23:04

Poesía

1237 0 2

Загърбила отминалите спомени,

тъгите и отнеманото щастие,

една жена сред тълпи огромни,

грееше в своето прераждане.

В очите й четеше се победа,

а усмивката й- светъл лъч,

мислите отново преродени,

не пазеха отминалия път.

Забравила досадните копнежи

и мъките от всеки ден,

тя сега сред тълпите хора

рертаеше си бъдещия път.

На него тя заложи всичко,

нарече го достоен и желан,

път по който може би ще мине всеки,

за да достигне светостта на своя храм

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.