Jun 18, 2007, 10:06 PM

* * * 

  Poetry
1069 0 1
Отново сама в тъмнината
стискам зъби,а душата от болка реве
Така ли веднъж не се запита,
какво причиняваш на мойто сърце.
Все по-страшна изглежда луната
и денят иронично разпръсква позлата,
а тебе те няма,тъга ме обвзема
само ти можеш да върнеш в мен живината.
Дали си разбрал как безумно обичам,
видя ли в очите горящия пламък,
усети ли как лудо бие сърцето,
когато с длани галиш лицето.
Дано си разбрал какво значиш за мене
и бъди искрен,моля те искрен с мене бъди,
любовта ми изцяло я имаш,имаш и мене,
бъди искрен няма любов сред лъжи

© Дамяна Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??