18 jun 2007, 22:06

* * * 

  Poesía
1168 0 1
Отново сама в тъмнината
стискам зъби,а душата от болка реве
Така ли веднъж не се запита,
какво причиняваш на мойто сърце.
Все по-страшна изглежда луната
и денят иронично разпръсква позлата,
а тебе те няма,тъга ме обвзема
само ти можеш да върнеш в мен живината.
Дали си разбрал как безумно обичам,
видя ли в очите горящия пламък,
усети ли как лудо бие сърцето,
когато с длани галиш лицето. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дамяна Тодорова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??