* * *

Jun 2, 2004, 3:58 PM

Poetry

1436 0 0

Той бе чуждият,аз-чуждата,
души скрито сплотени.
Аз бях милата,той бе лишият,
едни и същи и пак разделени.
Аз исках утеха,спокойствие,
той гонеше лудия вятър,
аз в него открих удоволствие,
той-кораб,със който избяга.
Сега плача самичка в нощите,
той ведро развява платната.
Моята мачта разбита е,
но вън друга доволно го чака.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works