* * *

2 июн. 2004 г., 15:58

Поэзия

1429 0 0

Той бе чуждият,аз-чуждата,
души скрито сплотени.
Аз бях милата,той бе лишият,
едни и същи и пак разделени.
Аз исках утеха,спокойствие,
той гонеше лудия вятър,
аз в него открих удоволствие,
той-кораб,със който избяга.
Сега плача самичка в нощите,
той ведро развява платната.
Моята мачта разбита е,
но вън друга доволно го чака.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения