Sep 6, 2009, 5:02 PM

* * * 

  Poetry » Landscape
729 0 1
Небето е толкова бяло.
Не искам да правя нищо.
Окъпах се,
както дъждът
окъпва тревата и къщите.
Небето е толкова бяло.
Блещукат трапчинки от капките
във локвите огледални,
от които ще пият гълъбите.
Небето е толкова бяло.
Лежа на леглото, мълчейки
и с бял, постен стих украсявам ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Дянкова All rights reserved.

Random works
: ??:??