* * *

6 сент. 2009 г., 17:02

Поэзия » Пейзажная

649 0 1

Небето е толкова бяло.

Не искам да правя нищо.

Окъпах се,

както дъждът

окъпва тревата и къщите.

Небето е толкова бяло.

Блещукат трапчинки от капките

във локвите огледални,

от които ще пият гълъбите.

Небето е толкова бяло.

Лежа на леглото, мълчейки

и с бял, постен стих украсявам

тетрадката - девствено-бяла.

Да, бяло небето е.

Нищо,

че дъжд извалява, не малък…

Небето е чисто и бяло,

защото дъждецът

е изповед.

6.09. 2009