Тъга по лятото от радиото ми се носи,
а звуците оприличавам на вълни
Мъглата вън е като сутрешна омара,
надигнала се сякаш за да ми припомни -
не съм тъгувала по теб отдавна!
Навън е просто зимата, която
не може лятото от мен да вземе,
да помрачи и слънцето, надничащо
зад толкова изплакани по теб сълзи.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up