***

8 dic 2006, 17:58

Poesía

729 0 0

Тъга по лятото от радиото ми се носи,
а звуците оприличавам на вълни
Мъглата вън е като сутрешна омара,
надигнала се сякаш за да ми припомни -
не съм тъгувала по теб отдавна!
Навън е просто зимата, която
не може лятото от мен да вземе,
да помрачи и слънцето, надничащо
зад толкова изплакани по теб сълзи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

***

Искате да прочетете повече?

Propuestas