Тъгата в мен си тръгва!
По своя път обира
тягостните мисли,
събрала в букет
и болка, и сълзи.
Оставя благодатна почва.
Надеждата е в мен –
на път да разцъфти.
Ново е това усещане,
което ме обзема напоследък.
Предчувствие за щастие
и нежност – ухание на
пролетна поляна и мечти© Светлана Димитрова All rights reserved.