Dec 14, 2006, 1:33 PM

*** 

  Poetry
637 0 2

Тъгата в мен си тръгва!

По своя път обира

тягостните мисли,

събрала в букет

и болка, и сълзи.

Оставя благодатна почва.

Надеждата е в мен –

на път да разцъфти.

Ново е това усещане,

което ме обзема напоследък.

Предчувствие за щастие

и нежност – ухание на

пролетна поляна и мечти

© Светлана Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??