svetli4ka (Светлана Димитрова)
49 20
14 dic 2006, 13:33

*** 

  Poesía
636 0 2

Тъгата в мен си тръгва!

По своя път обира

тягостните мисли,

събрала в букет

и болка, и сълзи.

Оставя благодатна почва.

Надеждата е в мен –

на път да разцъфти.

Ново е това усещане,

което ме обзема напоследък.

Предчувствие за щастие

и нежност – ухание на

пролетна поляна и мечти

© Светлана Димитрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??