Днес няма да съм кроткият следобед,
но пак ще бъда клончето от нежност.
Стихия съм, необуздана, като вечност,
и синя съм, небето в своята безбрежност.
Не питай мен защо съм закъсняла!?
Целувах се с забързания вятър.
Прошепна ми, че съм прекрасна...
повярвах му, и бях такава.
Залепнаха ми устните в целувка
със безразсъдството на вятърният порив,
и с дълго утаяваната нежност,
която беше като свитък скрита в мене. ...