Днес няма да съм кроткият следобед, но пак ще бъда клончето от нежност. Стихия съм, необуздана, като вечност, и синя съм, небето в своята безбрежност. Не питай мен защо съм закъсняла!? Целувах се с забързания вятър. Прошепна ми, че съм прекрасна... повярвах му, и бях такава. Залепнаха ми устните в целувка със безразсъдството на вятърният порив, и с дълго утаяваната нежност, която беше като свитък скрита в мене. Дали сгреших!?... Любов ли е това!? Това ли е, което искам? Да се сбогувам ли? С кого? Със вятъра? Та аз съм в него и той е в мене...
Повече от това няма накъде да погледна...
Предала съм това, което съм искала.
Нали съм си вятърна, той днес ме целува... и аз него.
Останах си в него и той във мен!
Обичам вятъра, а той ме харесва...пролет е, време за любов
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Права си Креми, имаше нужда от дооглеждане, благодаря ти!