Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
20.03.2007 г., 16:18 ч.

* * * 

  Поезия
499 0 5
Днес няма да съм кроткият следобед,
но пак ще бъда клончето от нежност.
Стихия съм, необуздана, като вечност, 
и синя съм, небето в своята безбрежност.
Не питай мен защо съм закъсняла!?
Целувах се с забързания вятър.
Прошепна ми, че съм прекрасна...
повярвах му, и бях такава.
Залепнаха ми устните в целувка 
със безразсъдството на вятърният порив,
и с дълго утаяваната нежност,
която беше като свитък скрита в мене.
Дали сгреших!?... Любов ли е това!?
Това ли е, което искам?
Да се сбогувам ли? С кого? Със вятъра?
Та аз съм в него и той е в мене...




© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??