Тъмно е!... Но ще се справя,
макар че в тъмното ще съм сама...
А сърцето ми със вик изравя
спомени, изпълнение с тъга!
Спомени за слънчев ден и радост,
за усмивка топла и ръка,
която с буйната си, нежна младост
гали моята душа.
Денят бе тъй красив, безгрижен,
щом имаше във себе си любов
и светът бе весел и подвижен
и след всеки залез, изгрев нов!
И птиците се радваха със мене,
и пееха със мене песента
за огромната любов към тебе,
за всички хубави неща.
Но нищо, казват, не е вечно,
тъй както вечен е света
и няма нищо друго по-човечно
от безкрайната и вечна самота!
Но не се страхувам, ще отмине
и последният ми земен ден,
едва тогава, знам, ще стихне
огромната любов във мен!
Тъмно е!... Но ще се справя,
макар че в тъмното ще съм сама...
ще поема дъх, ще се изправя,
ще вярвям в своята съдба!
© Иринка All rights reserved.