Тъмно е!... Но ще се справя,
макар че в тъмното ще съм сама...
А сърцето ми със вик изравя
спомени, изпълнение с тъга!
Спомени за слънчев ден и радост,
за усмивка топла и ръка,
която с буйната си, нежна младост
гали моята душа.
Денят бе тъй красив, безгрижен,
щом имаше във себе си любов
и светът бе весел и подвижен
и след всеки залез, изгрев нов! ...