И толкова съм млада…
а когато… погледна в огледалото очите си
откривам там един притихнал залез
и няколко неказани „Обичам те!“
Поглежда ме нездраво своеволие,
опънато на нервите във дните,
упорстващо, в пустинното безводие
на есента отказало да приюти мъглите!
И толкова съм млада…
и когато… погледна синовете си пораснали,
ме радва едничката награда,
че те са тук и… са прекрасни!