И толкова съм млада…
а когато… погледна в огледалото очите си
откривам там един притихнал залез
и няколко неказани „Обичам те!“
Поглежда ме нездраво своеволие,
опънато на нервите във дните,
упорстващо, в пустинното безводие
на есента отказало да приюти мъглите!
И толкова съм млада…
и когато… погледна синовете си пораснали,
ме радва едничката награда,
че те са тук и… са прекрасни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация