Jan 10, 2006, 5:32 PM
* * *
Планината ме гледа
през прозорче унило
и през четири реда
ме преписва с мастило
от небето среднощтно
и от моите сънища.
Тя е там денаонощтно
и е моята спътница.
Планината ме гледа
в бетонна кутия
как се блъскам на педя
в гранита и вия.
Как излизам и влизам,
как съм вързана яко,
за света не измислен
от мен, а от някой.
Аз сънувам пътеки
и големи полета,
аз съм миг еднодневен.
Планината ме гледа.
през прозорче унило
и през четири реда
ме преписва с мастило
от небето среднощтно
и от моите сънища.
Тя е там денаонощтно
и е моята спътница.
Планината ме гледа
в бетонна кутия
как се блъскам на педя
в гранита и вия.
Как излизам и влизам,
как съм вързана яко,
за света не измислен
от мен, а от някой.
Аз сънувам пътеки
и големи полета,
аз съм миг еднодневен.
Планината ме гледа.
© Мария Чомакова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Харесва ми!
-
Слушай МОМИЧЕ, събирай си дрехите и се махай ОТ ТАМ!!! Това не е ЖИВОТ!!!
Бъди СМЕЛА, за да те награди и СЪДБАТА!!! Стиха е 6-тица!!!
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
